Еднакви са фазите на заобичане на себе си и заобичане на мъжа или жената. В началото във влюбването има: „..срещнах я, срещнах го, той е всичко което съм искала, тя е ангел.. Аз съм любов видях се ще ходя с блеснали позитивни очи и ще пращам любов на хората за да се намерят.“ В края на влюбването – в изпита за новия етап – тя е като всички жени искат едно и също, той е като всички мъже и предните бяха така защо ми беше да повярвам че е различен. И какво като съм позитивен, ангел нежен, земята е студено място, хората са използвачи, аз съм различен и те не ме разбират само страдам с тази любов… И после – обичам я, обичам го защото ме кара да се чувствам така, знам че е ‘това и това’ и си е типичен ‘това и това’, но не мога да не я обичам защото е тя, защото ме кара да се чувствам така само тя, само той.. оставам защото съм у дома.. Знам че съм това, хора събудих се аз съм и лош, не всичко ми е красиво, и душите имали имена… Вече съм свободен и няма да съм толкова търпелив и състрадателен към всичко, което ми правите защото съм любов. Гневна съм… Но съм си аз и точно това си обичам затова се избрах заради начина по който се карам да се чувствам… Обичам се защото съм аз, обичам те защото си ти и това просто вече ми е достатъчно… Защо ми беше този целия цирк и всичките тези книги, като видях всичко което в началото знаех – колко за нищо не ставам и колко се обичам като такъв, колко съм далеч от ангелите и колко ангелите ми завиждат… Е, различни книги и писания в различното време на писателя, различна идеалистично влюбена обич или различно отношение в намирането на единствения АЗ еднакъв за всички ни… Само не разбирам защо ни е това цялото пънене…