Така , така продължи подигравателно Палавото носле …търси си центъра комарчето ми …говореше възбудено докато си играеше с крачетата на комарчето което му досаждаше цяла нощ …ХВанах те вампир такъв , дълго те чаках , исках , докосвах въздуха около теб но ти все ми се изплъзваше ..Но сега те хванах и малката ти вампирска муцунка колкото и учудено да ме гледа с големите си очи колкото лицето ми като съм тъжен …Всъщност защо Господин КОмар като съм тъжен от дете , усещах винаги едно — лицето ми беше две големи очи на насекомо .. На тази планета хората от насекомите ли произлизате ..затова ли така летите и правите рояк …а после всеки в нощите е сам и стърже да буди някой ..защото бил самотен и не спял събудил се бил … Ето в тази голяма бяла книга която днес реши да ми се сподели , какво е нейното объркване , че намери точно мен дето не я разбирам ..скучно ми е , чета я защото е модерно тук на тази планета да си интелигентно емоционално ментален …да търсиш себе си …но защо Дядо ВРеме като търся себе си все някъде другаде ходя ..защо комарчето не седне да помедитира да търси себе си , ами не ме остави да спя …Може би съм важна част от живота му и в моите ръце е неговия живот сега …аз го държа и той знае , собственик съм на живота му …защото го хванах през негова слабост ..слабоста му че е гладен …че има коремче …и големи очи които предава без да знае …

Дядо Време къде си , как сега да приложа това на практика в живота си дето пише в голямата бяла книга — Първопричината ни събра с КОмарчето …то да не спи и аз да не спя …това е първото което виждам …Първопричината ни събра с голямата бяла книга за да не откъсна главата на комарчето а да се замисля …защото мога ама дали искам ..да се замисля какво искам …и как ..