Палавото Носле и Тишината

Дек 3, 2020

Автор Milena Maat

Твоя съм — каза тишината на клетката ти… Знам че ме чуваш, но пееш ли създателю с мен неродената !?
Звука на влюбеното ти тяло , говори ли ти.!? А танцува ли небесни звуци ..?!

Какви черни букви на бял фон — гоня ги , движат се , танц било , уморих се с толкова променливи .танцуващи .. Кой чете това ? И разбира ли го ? И му е интересно ?!

Палавото носле четеше смръщено текста който Девата на тишината му препоръча..Било време да разбере нещата отвътре като тишина , мислите , формите , Създателя ..И защо да ги разбира отвътре , като ги вижда отвън ..Каква е тази планета , защо тук хората са толкова объркани , правят нещо навън, търсят го вътре ..Тогава защо им е да го правят навън ..Като буквите черните на бяло , да се виждали ..ами те са отвън , как да вляза вътре ..

Дядо Време къде си , моите изследвания днес ме натъжиха , помогни ми ..Чувам звуци а то било тишината , гледам навън а то било това отвътре , търся навътре а се губя навън . ПАлавото носле остави книжката на масата , учудено , обидено и гневно се разкрещя…

И кой ми сложи името Палавото носле вътре в тези черни букви с бели петна ..Не съм разказвал тази история , та аз сега я чета ..И как се напъхах в нея докато я чета ..Дядо Време , Дядо Време — крещеше пресипнало Палавото носле ..и ти ли си измислен от черните букви ..А аз тук ли съм сега , или просто живея между бялото и черното ..тук докато се гледам и чувам ..
Чу се звънливия смях на Времето , Палавото носле усети облекчението на мъдростта и радостта едновременно ..Не можеше да разбере как го прави , просто се смееше..и.. Дядо ВРеме взе книгата от масата и със звънлив радостен глас продължи …
Ще дочетем утре Палаво носле каза Девата на тишината на клетката , нали знаеш утре е днес ..сега си почини ..в текста си ,в твоята книга , в бялото и черното ..ще си спомниш ..

Палавото носле погледна учудено дядо си Време и усети очите си големи като любовните целувки на мама …Целувката на мама , спомни си я ..аз съм роден от неродена тишина ..
Твоя съм ..каза сълзата на окото му ,падайки в свободата на вятъра ..Твоя съм ..моя любов ! Свободни сме в любовта си !
Това е свещена книга Дядо Време , свещено време и свещено черни букви на бели петна ..само ако знаех в началото , като четях с досада ..само ако знаех ..Ако знаех тишината че говори..но не е в книгата..а в мен ..Аз съм тишина ДЯдо Време , аз съм тишина , говореща тишина ..и танцувам …танцувам ..Любов!
Милена МААТ

Подобни Статии

Подобни

Абонамент

Абонирайте се за нюзлетъра на Милена Маат

Индивидуална сесия с Милена Маат — ОНЛАЙН

Последвай Милена Маат