Това е краят на пътя. Осъзнаваш смисъла на това да си бил път. Всичко за теб губи посока, осъзнаваш, че дори не си посока. Всичко за теб се втечнява, втърдява и раздухва едновременно. Мигът става гънка на времето, която е твоето ограничение. Мяташ се в гънките като риба, неосъзнаваща дишането си. Състоянието Е! Позволяваш загубата на паметта ти да стане осезаема за теб, непомнейки сетивата си. Светът, в който си се събудил, се руши и ражда едновременно. Откриваш неоткриваемото!