И резенчето Картофче оглеждайки се започна да говори несвързано – братя и сестри ние сме разделени, а ни обещаха като стане светло, като бъдем в светлината – да сме едно. В тъмнината утробата земя бяхме едно цяло , един Картоф, а сега сме нарязани на части ще правят нещо топло с нас и после пътя е неизвестен, но вървим сами забележете… А не както мъдреците на топлата почва и кухата земя ни обещаха в просветлението да се свръжем с по-висша душа която да ни отведе в твореца източник.
Къде е свръзката братя и сестри, защо трябва да умрем, за да се родим по-еволюирани , ами ако останем , ако пребъдем като резенче картоф.
Успокой се миличко палавниче – обади се Времето – Твоят път минава от тук , друго цяло картофче даде рожба разклонение и много картофчета, но ти, ти миличко ще пребъдеш в свята душа.. ти го избра нали ..
Но аз умирам Време ..умирам като картофче дори и не съм цялостно а само резенче.
Детето гледаше мълчаливо картофчетата в чинията си, учудено и невинно по детски попита майка си – знаят ли колко ги обичам мога само с тях да се храня, а били пържено нездравословно , само ако знаеха как ги обичам …
Резенчето Картофче тръсна главичка и се събуди , Дядо ВРЕМЕ му беше показал – яснотата, спомена, живата връзка. Усети една топлина в телцето си, една любов и едно свръзване с цялата природа с всички форми на земята със светлата нишка която го възпламени в искрата на твореца , усети свързаност , алхимия , могъщество, което не беше изпитвало никога – тогава разбра .
Аз съм част от по-голямо картофче просто не знаех, Дядо Време защо не ми каза че вселената е един голям КАРТОФ …
Палавото Носле слушаше, слушаше и се усети че ревнува, ревнува беше нова дума в усещането му тук на земята …От какво ревнувам, че Дядо Време говори директно с картофите ли , или от това че аз точно не освободих съзнанието на Картофчето …че не съм аз , Палавото носле , че минаха без мен …че съм незначителен , ненужен , че не съм спасител на вселената , че тя може да си живее и без мен …
Да , мисля , мисли бързо Палаво носле ..къде е логиката в това …мисли, изследвай – както Дядо Време те е учил , през сърцето …защо се чувстваш така , защо не се радваш за Картофчето , за Дядо Време че може да бъде чут и видян от създадените есенции форми , че вселената става по-любяща и мъдра и спокойна …и го усещаме …
Ох не се успокоявам , как го прави Дядо Време , какво точно си казва …
Чу в далечината звънкия смях на Дядо си , после чу в сърцето си песента на молитвата извор – Извора на живота Палаво носле – е състраданието ….А какво е състрадание – да узнаеш че вселената е един ГОЛЯМ КАРТОФ малко сладко картофче Палаво носле …ами ако не знаеш а си картофче …откъде си сигурен че си момче …защото ти каза някой нали …ами ако си просто резенче картоф …което Палавото носле ще хапне защото го обича …Ами ако си и двете и всичките и това което мислиш и не мислиш …Ако съществува думата …името ….формата само за да разбереш кой си …КОй съм аз ?! О Дядо Време защо ми трябваше да мисля за Картофчето ? Сега имам мокро на очите и ми е едно топличко на сърцето , едно уютно и миличко – да знаеш Дядо ВРеме има нещо в тази тайна – че вселената е един ГОЛЯМ КАРТОФ, а може би не е измислица , а ДЯДО ?
Палавото Носле и Аз резенчето Картофче
