Човекът като тяло, име и дух е един музикален инструмент на БОГ, на любовта и свободата. Много от нас осъзнават, че този инструмент е необходимо да е празна тръба, да не полепва по нея нищо, за да може мелодията да е вселенска, да слушаме себе си – радост, любов, ясно знание, от дълбините на творението. Днес в този светъл ден, който е много дни, нека позволим да не полепва и любовта и свободата… по страните на флейтата ни отвътре и отвън.. и да видим защо музиката на моменти е фалшива… това което полепва не е свободно, не е любов – самотно е, илюзия на отделено и неосъзнато, да го освободим да тече в Божията вода и да пребъде. Да заспим и да сънуваме променяйки съня си… ясно и любовно.. Благословия, благодарност, радост и течаща любов пожелаваме на всички ни, които четете това и не четете – а усещаме.. В едно тяло, един дух и едно име…