Назоваваме това , което сме осъзнали , което живеем , доволни че сме го открили , споделяме го с любов ,време , отдаденост или мълчим доволно , но дали е само това .Каквото и да кажем ..се мисли в точка накрая ами ако са точки , ако правят линия …ако линията е невидима илюзия на идеята на мастилото …а мастилото още не е родено като изкуство …Изкуството на значимостта на осъзнатото е илюзия изкуство като всяко друго …
Не , не е това …каза си Палавото носле …, четейки текста , почесвайки се с досада, удовлетворение и научно любопитство , анализирайки с часове прочетеното и до вчера доволно взетото от всякъде .Не успявам даже да го чуя или прочета в океана съм на знанието …и Защо ?! Защо пак не знам ?! Точно защото го осъзнах вече , не е това …и е това …Ако се задържа твърде дълго …в новооткритата си мъдрост и любов ще се загубя …в значимостта си ..и в илюзията и ..Колко семки трябва да образува плода ми , за да го разбера земя моя …топла и тъмна …и отново ще посадя …космическото семе …да пребъде ,а аз незнаейки …и кога най-после моят баща Времето ще ми покаже всичко ….че няма нищо …ами тогава аз как ще го разбера …защо все стигам до това , колко съм глупав …а пък знам толкова много …защо колкото повече толкова по малко а не толкова повече ..какво става със света около мен нали благодатността на знание ни целуна , с мен и усмивката ми …МОга да изляза от това , като се правя , че съм удовлетворен , че съм в мир и не търся , тогава защо нослето ми расте и то търси ..рови , мирише …все нещо ме издава …какъв е този свят ….никъде да не можеш да се скриеш ..а ако се скриеш нослето ми , все стърчи и показва къде съм …ами ако съм точка …или линия …или като онзи снежен смешен човек с носле от морков, на който катеричката му изяде носа …докато светеше слънцето …Ами ако се скрия в семето и изчакам зимата да мине …пак ще порасна и какво от това …отново ще е ..Дали има време в което да не е нужно да си семе и плод …поотделно …Моят баща времето мълчи , чака да го открия сам ..да го чуя отвътре ,….това ми било баща …ще се поогледам …все някой ще ми го даде осъзнато …написано ..обяснено ..и тогава ..защо не съм удовлетворен …ето пробвах отвътре …не се загубвам отвън , сега ще чакам …чакам …мое си е осъзнаването да знаете …И бащата го погледна с любов и усмивка …Ами затова го кръстих Палавото носле …отговаря на името си …и така ще се открие …и опознае …знаейки името си …