И така..аз съм тук , за да изследвам , опитам, умнотя и обогатя това което усещам, знам и виждам – важно с кимане на главичката ПАлавото носле обясняваше на пеперудката във въздуха. Виж ти нямаш корени , аз изследвам корените , клоните , върховете и това което кара върховете да са изправени ,а корените дълбоки , а ти , а ти само летиш , звучиш и не спираш за малко да ме уважиш неподвижно слушайки .. Защо ми е да ти разказвам ..губя си времето .. да те обучавам вместо да се забавлявам ..Пеперудката махна с крила услужливо виждайки че си. е свършила работата поставена и от Времето и отлетя мълчаливо …Е как мислиш напредваме ли – попита я Времето – ДОкато аз летя а Палавото носле върви и всеки знае това но и се дразни , необходимо е още …Времето се огледа , видя Палавото носле на една поляна огряна от слънцето дъвчейки сламка безгрижно и се приближи ..НАй -после дядо Време , най после се приближи да ме видиш уж сме едно и също , аз съм теб ти си мен , роднини сме а все далече стоиш …В мен трябва да си дядо , в мен …нали добре съм го разбрал ..Обясни ми го моля те …готов съм виж ,умея и да си почивам наслаждавайки се , и да работя като се оглеждам наоколо и коригирам творя в правилна посока битието ни ..Дядо му Времето се разсмя звънливо – Палаво носле, Опита няма да ти проговори и хиляди пъти да го направиш , има значение да разбереш защо опита идва при теб …защо си го опитал това ..и какъв вкус ,мирис и усещане носи , ти докато всичко е в теб но ти и то и всичкото ..и нищото …когато го разбереш не помниш колко пъти си го опитвал , а знаеш , имаш в себе си него и той в себе си теб Усещането , Състоянието , Отношението на вътрешното във външното , напълването и изпразването .. безсмислието и смисъла ..Дядо ти ме объркваш , тогава защо съществуваш ти Времето с тази си твоя не разбрана от теб ….., извини ме усещайки как нослето му расте ….работа да разтегляш и свиваш все едно не го е имало после пък много много го е имало , защо съществуваш тогава …За да ме разбереш Палаво носле , а ти , ти си мен аз съм теб , роднини сме един корен имаме , разсмя се ВРемето…един код носим …ние сме навсякъде ..За да ме разбереш Палаво носле дразнейки се , обичайки се и осъзнавайки това което си ..Докато не остане нищо от разбирането ти ..тръгне ли си , тръгва си и Времето ти ..ти си него ..то теб ..И моят внук ще ме попита ..Ето спомни си ПАЛАВО НОСЛЕ ВЕЧЕ СИ ДЯДО …