Хайде мъдра дево ..фея или просто Водния спомен на езерото покажи се , цял ден те чакам , чакам … Дядо ми Времето каза да чуя мъдроста ти , но ти защо не ми я даваш като ти е дадена .. мълчиш и си почиваш там а аз чакам , чакам толкова неща можех да свърша досега , толкова деви щяха да ме запомнят с въпросите ми мъдри и цялостни. и да говорят говорят чувствайки се необходими че се предават ..нагоре с две ръце Чудя се дали се криеш защото знаеш по малко и от мен или си високомерна в мъдроста си очаквайки нещо … Не зная Палаво носле отговорите както и ти не знаеш въпросите си . Ще ти кажа аз как го правя – знам какво не бива да правя сега кое ми вреди на мен на обичаните на обичащите … това ме научи мъдроста ..помисли кое за теб е това … Вреди ми сега …Палавото носле примигна дяволито и доволно , вреди ми да те чакам , да искам от теб сега това … Сетих се , благодаря ти дево сладка че не ми даде мъдроста си .. благодаря ти че си стисната и каквото се наречеш там все ти благодаря .. благодаря дядо Време .. Велик съм ама си го и знам … Е какво разбра Палаво носле любопитно и с усмивка попита Времето ?!Какво ли , че съм стиснат дядо като мъдрите ,стиснат и велик затова и ще благодаря … само да видя кое ще ми е езерото … за да ме чакат, чакат и така да станат мъдри мъдри… Прекрасна планета Дядо , всичко си правиш сам сред сами , красота…