Тя…. каза , че не е търпелив човек …въодушевено размахвайки ръце обясняваше на Девата на езерото Палавото носле ..Не разбирам Дево мъдра моя подтисната моя сълза , по скоро глътната , защо така говорят хората ..Опитах се да водя разговор отблизо , влязох , седнах , пих и търсих с очи разговора ..обмена , любовта на думите и погледа ..навътре ..Но те не ме търсиха с очи , стояха си и не ме забелязваха ..А аз бях там , бях търпелив и те бяха търпеливи ..

Едно момиче от съседната маса стоеше само, красиво и нежно и пиеше чай .. Дали знаеше колко е красива и как ухае ..Чудех се ?! Аз видях извора в нея , приближих се седнах и говорих , смях се но тя мълчеше и гледаше тъжно ..АЗ пак говорих , смях се , размахвах ръце но тя пак мълчеше …Толкова търпелив човек , такива ли са всички хора Дево премъдра ..и това също , аз гледах извора и но тя не си го виждаше .,, не виждаше и моя , нали е един ..поне моя извор да беше видяла …Това което беше скрила навътре отвън се самоосвобождаваше , пееше, радваше се, но тя не го виждаше ..А това което тя показваше навън се подтискаше срамежливо защото нейния поглед му заповядваше да мълчи и да бленува радостта ..

Не разбирам Дево премъдра , да позволих си да те величая мъдро , защото нямам отговор ,но не го и търся ..Просто ей така реших да поседна до твоето езеро и да помълча ..а ти ако искаш си говори , смей се ,не ми пречиш ..аз съм търпелив ..Тук съм на тази планета да се науча от хората на любов през очите и сърцето , през дъха и състоянието присъствие местно време . Дядо ми Времето , живял и видял много казва че тук я има ..И аз изследвам , наблюдавам и ето започвам да я живея , усещам я , станах по мълчалив и по търпелив …Но дево премъдра , защо тогава ме дразни твоя смях , защо тогава тази лекота с която ти ме поглеждаш и този дълбок и тих твой поглед който кара всичко в мен да танцува ме кара да се чувствам малък , страхлив и се отчайвам още повече .Къде отидоха твоите .. очи , които ме люлееха всеки ден независимо какво си мисля за себе си ..защо не виждам извора ти , не виждам и моят , нали е един ..Дево премъдра моля те , стани търпелива и мълчалива като мен , като това момиче на чая , нужно е мъдрата любов ни свързва, нека усетя , да се върне това което преди ми предаваше като си люспех нещо до водите ти ..Как е ?! Усеща ли вече колко лица има Палавото носле , докато Единственото е разпиляно като семената във вятъра – тихо попита Времето – Девата на езерото..

Не зная ВРЕМЕ , не зная , в мълчанието му имаше толкова болка , лицата ще се умножат ..Но ако ги накараш да се разсмеят ВРЕМЕ усмивката ще ги обедини , ще ги слее във едно време , добротата ще ги напълни, а красотата и музиката на вълните ми , които са в морето сега , а не при мен, в мига в който се слях със възлюбения ми , и е вечен , ще ги възпее…ДОкато изпие чая си ..с тези всичките свои лица ..и тази всичката си любов на парченца като кристалчетата захар ..Чувам ВИ , не говорете за мен сякаш ме няма , много сте шумни , съберете захарта във захарницата , защо отново я разпиляхте палави деца.. ..Дядо ВРЕМЕ , Чуваш ли ме , уморих се в тази детска градина , може ли вече да си ходим …НЯмам сили за концерта им ..нека е утре ама моето утре не твоето …

Може ли пак да дойдем в моето време Дядо …толкова е интересно в моето МЕСТНО ВРЕМЕ ..В твоето има само мълчание и търпение …И една ЯСНОТА , от която нищо не виждам ..твърде е ясно ..нека е по мъгливо . и по шумно засега ..Дядо му Времето се разсмя искрено със звънливия си смях и каза простичко ..АКо извора е ЕДИН Палаво носле , колко местни времена има …Ако разпиляните лица се съберат в едно колко усмивки има ..Без ,АКо, се чу във далечината … БЕЗ АКО , СЕГА …Дядо Време , ти не си ли разпилял себе си , кой се чува в далечината ..ЗАпочвам да виждам извора ти и да го чувам ..нали е ЕДИНСТВЕНОТО …

Подобни Статии

Подобни

Последвай Милена Маат