Палавото Носле и Тъжното Момиче

АЗ плача , погледни ме ….не не ме подминавай тъжно ми е , поспри се с поглед , толкова ми е нужно да знам че не съм сама ..чуваше се отвсякъде , като стон музика финна и в същото време като заповед неоспоримо …
Палавото носле се огледа нетърпеливо – чудеше се откъде идва това ..И защо другите хора не се ослушваха като него , не го ли чуваха , само той ли го чуваше ..СТранно нещо са хората , едно нещо чуват друго не , обърквам се кое всъщност наистина се чува ..
Видя я – стоеше на пейката в страничната алея на парка , сама , мъничка в голямата си сълза и величествена в шума който можеше да произведе –на ушите му ..усмихна се доволно и се приближи ..Толкова хора беше срещнал на булеварда и никой не плачеше , защо тук в тази природа зелена както пеят всички умове и тичат тичат все на зелен цвят , защо тук тя плаче . Не трябваше ли да плаче на булеварда …при забързаните хора , шума ..а тук да ухае тишината и ..Нещо не разбирам , не виждам ..аз съм изследовател на великата реалност на проявените земни ядра , моят пост изисква да се приближа и да изследвам този феномен ..
Докато разсъждаваше Палавото носле видя, че се е приближил твърде близо и вече момичето с ококорени мокри сълзи го гледаше с укор защо още мълчи а не я успокоява ,прегръща , обгрижва …или не се махне като всички други хора които я изоставиха , защото такъв е света , егоистичен …
Палавото носле слушаше мислите и и не можеше да разбере защо тези мисли ги чува и какво го интересува това …някаква част от него искаше да говори а друга да мълчи и да избяга далече , далече от всички говорещи и чуващи се някъде навътре в него без неговия контрол ..Но професионализма в него проговори , той беше изследовател , знаеше че дядо му Времето следи тишината му и вече знае какво е открил като мъгла…на реалността ..
Палавото носле повдигна нагоре НОСЛЕ и с ярък съчувствен поглед знаейки че го е нагласил попита – Как са ти крачетата момиче , умори се и плачеш , защото не можеш да продължиш пътя си ли ..искаш ли да донеса нещо с колела до теб …накъде отиваш , може би си в моята посока. Но ако не си аз в моето изследователско сърце ще изкривя малко пътя си за да те съпроводя …като музика по булеварда ..
Момичето го погледна – очите му станаха още по блестящо учудени но вече искрени , забрави да плаче. ИЗненадано не от вниманието , тя имаше твърде много внимание беше свикнала с това , не от това че я бяха забелязали и това вече беше навик за нея тя беше ярка , забележима …затова и все си беше сама ..Яркостта и създаваше неяркост на хората до нея , оставаше този който ползваше усилването на светлината си , докато му е необходимо ..ПОнякога си мислеше че е магистрала по която минават много коли, всеки отива някъде с приятели , смее се , шуми в колата и в мислите си за бъдещите предстоящи веселия ..А тя просто е удобен магистрален път ..не я ползват , не я и виждат , забелязват я ако има дупка , магистралата не може да има дупка нали , нараняват я в тази дупка в този проход на аурата й доказвайки и че не е толкова ярка светлина , че просто ще я ползват и че тя е просто път …път към там където отиват .. Палавото носле чувайки мислите и отново реши да действа да не отлага повече разговора , защото знаеше едно прекалено мълчание отива в прекалено говорене и сега като се разговори ще стане една …
АЗ СЪМ Палавото носле присъствам в тази планета за да изследвам с дядо ми ВРЕМЕТО тук се мотаем известно време …..но виждайки погледа и продължи леко завивайки , но да ,аз СЪМ и този интересен напъчил нос красив мъж който иска ..искрено да те утеши в зеленото на дърветата и пейката говорейки си за топли и земни неща …поне така беше чувал от девата на езерото че е хубаво да се говори .
Избърсвайки сълза , с нежност тя погледна и реши да му даде шанс – Здравейте , тъжно ми е много и затова ще го кажа направо – откъде да знам дали сте искрен , дали няма да ме нараните , дали да ви позволя да се приближите и с нежното си топло по детски искрено намерение да си поговорим тук на зелено ..Как да знам че сте честен и истински , искрен и професионален как беше изследовател на планетата ни ..Ами ако сте от тези , които ме нараниха , всеки казваше така преди това а после бях като месото което чукат за пържола и то казва – Бий ме обичам те ..
Палавото носле осъзна ярко колко нищо не разбира , колко губи полето на осъзнаване и проучване на това място на планетата и силно извика с фалцет ..ДЯДО ВРЕМЕТО моля те , тук девите не ме чуват , шумно е в големия град , а те са леко глухи на такива места ,моля те , чуй ме и ми дай съвет …Виждаш ли ме …?! Чу се искрен и мощен смях от далече – Дядо му ВРЕМЕТО седна до тях на пейката усмихнато но още се чуваше далече в небесата смеха му ..Палаво носле и ти момиче с нежна сълза , защо толкова много мислите а толкова малко си говорехте докато бяхте заедно ..Знаете ли как ВРемето на тази планета е нежно и усмихнато – като не се заключва в ум дупки …ума дупка децата ми повтаря едно и също толкова време колкото е ключа настроен …Нужно е да намерите ключа децата ми , да видите за колко е настроен да изчакате търпеливо и когато прозвъни че започва нов цикъл …да го пренастроите в свобода на течаща мисъл вода през вас и осъзнаването ВИ …Дядо , кажи ми нещо практично , нещо сега което да направя , виж момичето страда , а ти ми говориш за неща които изискват да чакам , да бъда търпелив тя също , да наблюдавам . ОМръзна ми все да наблюдавам и да правя нещо докато нищо не правя и като го направя то пък да се е направило вече само и защо чаках толкова …
ОБъркваш ме , уморен съм …Палавото носле усети болката на момичето през сърцето си , но усети и нейната умора от напрежението и бързането , от агресията към тялото и амбицията на ума и …усети ги като свои …и нейни …Огледа се и видя че дядо му ВРЕМЕТО го няма , беше ли тук , момичето мълчеше но израза на лицето му беше спокоен и ведър …Някак си всичко се беше променило , отишло си беше , изтекло беше като вода , която не е минавала …слънце е било през цялото време а мокра се усещаше душата като дъга , която виждаш и топъл е асвалта топъл …И какви са тези поетични думи за асвалт , дъги това не са моите мисли …беше станал едно с нея …не можеше да разбере как но беше станал едно ..СЕга разбираше ума му БЯГАЙ , бягай сега , защото по късно ще е трудно …Невъзможно е бягството от сърцето НОСЛЕ , невъзможно – усмихвайки се и нежно девата на дървото се включи …Не съм глуха носле , а просто никой не иска мнението ми , твърде всичко знаят хората сега …НО ти , ти си свързан със всичко тук , не само с това момиче и с мен и с водата която мина и дъгата която сега минаваме под нея като планета …
Има една точка , едно състояние ПАЛАВО НОСЛЕ в сърцето , където нищо не се движи и не се е движило – всичко което излиза от там запомни – то не може да бяга нито да се връща …не се е раждало не може и да умре …ТОва е ВЕЛИКАТА точка …чувай я Палаво носле и я живей …защото тя те живее …без да се движи и без да е в покой ….тя е и двете …Момичето нежно докосна кичур къдрица , Палавото носле се усмихна и се видяха и двамата как вече говореха и се смееха на пейката разказвайки си какви смешници са , когато ги е страх от себе си и себе си отсреща …И Дядо ВРеме ЗАЩО ТОЛКОВА МНОГО СЕБЕ СИ ИМАМ …нямам никаква идентичност , не е честно …ти го направи нали …за да ме учиш , да мога да бъда ВРЕМЕ нали ..